Экс-председатель Народного собрания профессор Огнян Герджиков в поэтической форме разнёс происходящую в стране реформу здравоохранения. В своей поэме он с юмором поведал, как в клинику пришёл человек, которому в палец попала заноза, и сколько мук тот вытерпел пока как его лечили…

В кратком изложении поэма «Больничный путь» звучит так (в прозе). Заноза попала человеку в палец, он пришёл в клинику, чтобы её вытащить. А ему говорят, что, к сожалению, они из пальца не имеют права вытаскивать, а только из пятки. Мужчина уговаривает, чтобы у него вытащили из пальца, а написали, что будто из пятки. Врачи соглашаются и предлагают подписать больному документы, что он понимает весь риск и, если умрёт от большой потери крови, то клиника за это не отвечает.

Затем пациента спрашивают, женат ли он. Когда узнают, что женат, просят написать завещание на всякий случай. После начинают выяснять употребляет ли он алкоголь, ставил ли свечи от геморроя анально и больна ли у него простата? Потом посылают его к кардиологу, чтобы определить состояние сердца, сдать кровь и мочу. А когда пациент начинает нервничать, что ему надо побыстрее вытащить из пальца занозу, уверяют, что без полного обследования этого никак сделать нельзя.

Потом, наконец-то хирург берёт скальпель в руки и производит операцию и вытаскивает занозу. Однако на этом всё не заканчивается. Хирург приказывает пациента поместить в больницу на лечение. И человек лежит на больничной койке и думает, что занимает место действительно нуждающегося в стационарном лечении больного. А также размышляет, что деньги налогоплательщиков выбрасывают в трубу при такой системе здравоохранения…

ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Заби се трън жестоко в моя палец

и одве сгърчен в болницата влитам.

Отвсякъде личи, че съм страдалец,

от болка чак краката си преплитам.

„Да, господине, много неприятно,

но болницата няма тазʾ пътека.

Да беше трън в петата, да, но в палец?

Момент, да видя в нашʾта картотека.

Намирам по пътека сто и двайсет.

За пръст е тя, но трябва да е среден.

А както и да гледам, то се вижда,

че средният Ви хич не е повреден.“

„Добре тогаз, пишете, че е среден!“

„Но господине, туй ще е измама.

Нали го виждам, че не е повреден.“

„Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“

„Единствената опция е тази:

да се премести трънчето надлежно,

на точен пръст да иде и тогава

ще спазим правилата най-прилежно.“

„Правете кʾвото щете, но по-скоро!

Сами го вижте: син, подут, кръвясал.

Боли, пулсира, свитки ми излизат.

Направо съм си вече перкулясал.“

„О, господине, тъй не става лесно.

Пишете, че сте запознат с правата.

Пишете още, че за Вас е риска,

случайно паднете ли от кревата.

И дайте, моля, личната си карта!

Без нея няма как да Ви приемем.

Сега ще ида аз да я сканирам.

И данните Ви лични ще да вземем.

„Семейно положение?“ — „Неженен“

„Тогава, завещание пишете!“

„Но, моля Ви, не смятам да умирам.“

„За всеки случай – и не се гневете!“

И трябват още някои важни данни:

по-точно – към какво сте алергичен?

В рода си имате ли наркомани

и имали ли сте бронхит спастичен?

Какви лекерства вземате за кръвно

и за простатата, евентуално,

пушач ли сте, и пиете ли често,

свещички слагали ли сте анално?

Сърцето как е, имате ли кръвно?

Кардиологът ще Ви го измери.

Ще трябва да се вземат някои проби.

И още нещо, ако се намери.

Освен това, е нужна спектрограма,

ще вземем кръв за кръвната картина.

Изследването, за да бъде пълно,

ще трябва да дадете и урина.“

„Защо пък и урина, не разбирам.

Махнете този трън и обещавам,

че после, без за миг да се забавя,

урината си цяла завещавам.“

„Когато обработим всички данни,

ще преценим дали за планов прием

или е случай с елемент на спешност,

и почваме да режем и да шием.“

О, слава Богу! Случаят бил спешен.

И вкараха ме в операционна.

Хирург пристига, с маска на лицето

и почва операция шаблонна.

„Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел

и дръжте пръста, моля, да не мърда!“

Усетих аз ръката на хирурга —

ръка на мъж — уверена и твърда.

„Готов съм, свърших, слагайте превръзка!

И хоспитализирайте го спешно!“

Недоумявам, що това е нужно?

Дори ми стана малко смешно.

Защо ще трябва в болница да бъда?

Защо не мога вече да си ида?

Обезтрънен с превръзка много лека.

Да легна в болница ще е обида.

Обида към самия мен, най-вече.

Обида и към хилядите болни.

Кому е нужно? Сетих се накрая —

да бъдат, май, в системата доволни.

„Ти само ще се водиш, че си тука –

прошепва във ухото ми сестрата,

след седмица ела да те изпишем!

Такава всъщност е при нас играта.

И само потребителската такса,

ще трябва да платиш при нас накрая,

за леглодните в болницата ужким,

но истината само аз да зная.“

Такава бе клиничната пътека.

По нея дадох своя скромен принос

към здравната система на страната.

Но плюс ли е това или пък минус???

Скромен гений: О.Г.

Мошенничество с недвижимостью в Болгарии — 1000 евро по доверенности

4 КОММЕНТАРИИ

  1. Нормальный европейский подход. Прежде чем сделать операцию, нужно провести полное обследование (скорее всего платное). А то как бы чего не случилось. Адвакаты пациента разорят. В европе на этом зарабатывают миллиарды. Поэтому у них такая медицина.

  2. О.Г. это понятно, а остальное нужно почитать повнимательней, что вы там намалевали!

ОСТАВЬТЕ ОТВЕТ

Please enter your comment!
Please enter your name here

Этот сайт использует Akismet для борьбы со спамом. Узнайте как обрабатываются ваши данные комментариев.